набъ̀рже нареч. Разг. Набързо. Дори моят съсед, санитарният полковник, намери сили да се приготви набърже и да обуе лачените са ботуши. Л. Стоянов. Отиде на кладенеца, извади кофа вода и набърже си изми ръцете. К. Петканов.