набъ̀рквам, -аш, несв.; набъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Бъркам нещо за пръв път, бъркам където не е бъркано. Защо набърка водата. Да не побъркаш сладкото! 2. Прен. Замесвам някого в някаква работа. Набъркаха и мене в тая работа. набърквам се, набъркам се страд.
|