набъ̀рчвам, -аш, несв.; набъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо на бръчки; набръчквам. Кога Камен туй обади / на своята майка, / тя набърчи чело старо / и горко завайка. Вазов. набърчвам се, набърча се страд.