навàлица ж. Много хора, струпани на едно място; тълпа. Зачервена и смутена, булката се измъкна из навалицата. Елин Пелин. От двете страни на пътя стоеше голяма и пъстра навалица. Йовков. Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата / и навалица заварих да се трупа от махлата. П. П. Славейков.
|