навàлям, -яш, несв.; наваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Диал. Навеждам нещо настрани. Когато старостта боли, / проклина ме вместо да благославя, / тя нека му главата навали / и нека пази да не я изправя. К. Христов. Навали кацата и изля водата. 2. Непрех. Само мн. и 3 л. ед. Натрупвам се изведнъж някъде. Миг ‒ и скупом навалиха / към него всички там и път му заградиха отвсякъде. П. П. Славейков. 3. Непрех. Диал. Започвам да слизам надолу. Превалиха рътлината и навалиха надолу през една роена ливада. Вазов. Като навалиха по урвата и минаха на срещната страна, колите бавно се проточиха в дълга върволица. Йовков. навалям се, наваля се страд.
|