наведнъ̀ж нареч. 1. На един път, много бързо, без спиране. Така е, господа, ‒ потвърди той самоуверено, като изпразни наведнъж своята чаша. Влайков. Той изяде цялата си дневна дажба от хляб и сирене наведнъж. Дим. Димов. || Едновременно, заедно. Не може ли да се измисли нещо, което да дига огромните скали наведнъж, вместо да се пукат на части с компресорите. Караславов. Арестува ги наведнъж, а сега трябва един по един да ги пуска. Смирненски. Вътре ту заприказваха наведнъж, ту замълчаваха. Йовков. 2. Диал. Изведнъж, бързо, внезапно. Тъй мина час и друг, а все немà / очакваний от тях да се завърне. / И наведнъж ‒ поджегна ли ги мисъл / нечакана? ‒ те скокнаха и двете / и литнаха на потръс. П. П. Славейков. Току наведнъж онова се преобърна на змей с огнени очи, с рога, а из устата и из носа жив пламък ‒ бучи, бучи. Мих. Георгиев.
|