навèждам, -аш, несв.; наведà, -èш, мин. св. навèдох, прич. мин. св. деят. навèл, св., прех. 1. Наклонявам, извивам надолу. Машинално всички хвърлиха очи на Рада, която се зарумени и наведе смутено глава. Вазов. И върбите се оглеждат / в посребрени ручей там ‒ / и роптаят и навеждат / голи вейчици от срам. К. Христов. 2. Прен. Книж. В съчет. с предлозите на и към и отвлечено съществително като мисъл, размишление, спомен, заключение и под. ‒ карам някого да мисли, да си спомни нещо. Ето горе-долу какви размишления наведоха пишещия тия редове на мисъл да напише оригиналната покана на Черни връх. Ал. Константинов. Учителят Делчо... го наведе към тая мисъл. Влайков. навеждам се, наведа се страд. □ Навеждам глава ‒ а) Отчайвам се. Какво си навел глава? Нещо угрижен ми се виждаш. Вазов. б) Смирявам се, подчинявам се. Навеждам очи (поглед) ‒ а) Поглеждам надолу. Стойчо либето си първо / със десница е обвил, / Яна кротко е навела / черни очи с поглед мил. Елин Пелин. б) Засрамвам се. Тя се изчерви, наведе очи в земята и не смееше никого да погледне. Влайков. Навеждам глава над нещо ‒ съсредоточено заработвам.
|