навѝвам, -аш, несв.; навѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. навѝт, св., прех. 1. Намотавам, увивам нишка, хартия и др. върху някакъв предмет. Навива връвчицата на пръст и я туря в пояса си. Йовков. Видяхме как точат на пламък тънка стъклена прежда, навиват я на чекръци, разпределят я на тъкачния стан и тъкат стъклена материя. Ал. Константинов. Навивам кълбо. 2. С ръчка, ключ въртя пружина на някакъв механизъм, за да го поставя в движение. Платников навиваше грамофона и избираше плочи. Йовков. Навивам часовник. 3. Въртя гайка, винт, за да влезе навътре; завивам, завинтвам. Навивам бурмата. 4. Вия много или колкото е нужно. Навихме много венци. 5. Диал. Изкълчвам, навяхвам. Навих си крака. навивам се, навия се страд. □ Навивам на пръст (разг.) ‒ постоянно изтъквам, повтарям нещо, което съм си втълпил. Нави врат ‒ стана упорит, непокорен.
|