|
навѝквам1, -аш, несв.; навѝкам, -аш, св., прех. 1. Разг. Постоянно викам срещу някого с груби и оскърбителни думи; карам се, нахоквам. Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. Елин Пелин. 2. Остар. Обвинявам някого в нещо, набеждавам. Навикаха го, че той е откраднал парите.
навѝквам2, -аш, несв.; навѝкам, -аш, св., прех. Диал. Извиквам, поканвам мнозина. Навикала е всичките си приятелки.
навѝквам3, -аш, несв.; навѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Придобивам навик; свиквам, привиквам. Той беше навикнал спокойно да посреща всеки удар на съдбата. Йовков.
|