|
навѝрам1, -аш, несв.; наврà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. навря̀л, -а, -о, мн. наврèли, св., прех. Пъхвам, вмъквам навътре в нещо; натиквам, напъхвам. Нямото момче влизаше в дълбокия подмол, потъваше под водата като водолаз, разбутваше корените, навираше десницата си в дупките и гонеше рибата към сака. А. Каралийчев. Постоянно му навира големи залъци в устата. □ Навирам някому нещо в очите (разг.) ‒ непрекъснато, до омръзване, соча, натяквам. Де е зестрата на жена ми, де ѝ са алтъните?... ‒ Таз зестра и тез алтъни току ги навират в очите ми. Йовков. Навирам под носа (разг.) ‒ постоянно натяквам. Навирам си носа някъде (разг.) ‒ занимавам се от любопитство с чужди работи, интересувам се неуместно от чужди работи.
навѝрам2, -аш, несв.; навря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. навря̀л, -а, -о, мн. наврèли, св., непрех. Набъбвам от варене. Бобът навира.
|