навѝрам се, -аш се, несв.; наврà се, -èш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. навря̀л се, -а се, -о се, мн. наврèли се, св., непрех. 1. Мушкам се, втиквам се някъде. Струваше му се, че те лъжат простите хора... Ако се повреди нещо, навират се (машинистите) отдолу, пипат, човъркат, чукат, никой не може да им разбере наистина ли работят, или само се преструват. Караславов. 2. Вземам участие в нещо, без да съм желан. Не обичаше да се навира около чорбаджиите, не им се усмихваше и не им клатеше шапка. Караславов. Постоянно се навира в ръцете ми. □ Навирам се в очите на някого (разг.) ‒ а) Ясно се показвам; очебиен съм. Трябва да бъдеш по-бдителен. Някои работи просто се навират в очите, а ти не ги виждаш. Вежинов. б) Постоянно и нахално се показвам пред някого и му ставам неприятен. Все пак аз се надигам бавно и се мъча да се навирам постоянно в очите на доктора. Л. Стоянов.
|