навѝрвам, -аш, несв.; навѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Издигам нещо за да стои изправено нагоре. Един омокрен заек дотича към Янко, клекна на пътя и като навири уши, уплашено побягна назад. Ем. Станев. 2. Остар. Вдигам към устата си чаша, шише и др. и пия. Димитър бавно навири шишенцето и дълго цъка с устните си. К. Петканов. навирвам се, навиря се страд. □ Навирвам глава (нос) (разг.) ‒ възгордявам се.
|