навѝсвам, -аш, несв.; навѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Стоя увиснал, вися. Пък и студено беше. По мустаците му нависна лед. Елин Пелин. Ще дойде пролет. / Пак ще грей просторът. / Ще цъфне. Ще нависне плод изпечен. Хр. Радевски. 2. Прех. Навеждам, наклонявам нещо. Приближават до плетищата, нависват клоните на овошките и берат наузрелите още сливи и зарзали. Йовков. 3. Прен. За беда, нещастие и под. ‒ заплашвам с приближаването си. Беда нависна над главите им. нависвам се, нависна се страд.
|