нависòко нареч. 1. На голяма височина. Ах пеперудка!... издига се нависоко и се изгубва. Влайков. 2. Прен. Надменно, надуто. Истина, той е големец и може би ще се държи нависоко, ама колко да е, нали са роднини,... все не ще откаже да му даде съвет. Влайков.
|