навлѝзам, -аш, несв.; навля̀за, навлèзеш, мин. св. навля̀зох, прич. мин. св. деят. навля̀зъл, -зла, -зло, мн. навлèзли, св., непрех. 1. Отивам, прониквам навътре в нещо. Той навлезе в планината по течението на една рекичка. Елин Пелин. Между пшеници, в светла равнина, колата сякаш сред вълни навлиза. Ем. п. Димитров. Светлината навлиза през прозореца. 2. За мнозина ‒ вкупом влизам, прониквам вътре. Скоро с шум, с песни и весели провиквания сватбарите навлязоха в двора на крепостта. Ст. Загорчинов. 3. Прен. Минавам към нов етап на развитие.
|