навлѝчам, -аш, несв.; навлекà, навлечèш, мин. св. навля̀кох, навлèче, прич. мин. св. деят. навля̀къл, -кла, -кло, мн. навлèкли, св., прех. Разг. 1. Неодобр. Навнасям, надонасям нещо и вътре. Кой знае каква кал са ми навлекли. Йовков. 2. Неодобр. Надовеждам, надомъквам. Навлече сума народ вътре. 3. Пренебр. Обличам, обувам. Дядо Стаменко стана. Навлече си кожуха и отвори вратата. А. Каралийчев. Той навлича лачените си ботуши. Л. Стоянов. 4. Прен. За беда, неприятност ‒ докарвам. Съвестно ми е, че може би ще им навлечем някоя беда. Ем. Коралов. навличам се, навлека се страд.
|