наводня̀вам, -аш, несв.; наводня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За вода на река, езеро, море ‒ излизам от бреговете си и заливам околната суша. Добруджа въздиша, стене, / на морето тя се моли: / ... / Ти залей ме, наводни ме, / та срамът ми да измиеш. Вазов. 2. Прен. За мъгла, мрак и др. ‒ разпростирам се върху някакво пространство. Мъглите се зададоха бързо на безшумни сиви талази от към Бели Искър, минаха през преслапа и наводниха долината. Вазов. Вечерната дрезгавина наводняваше потъмнелите алеи. Вазов. 3. Прен. Заливам, отрупвам, изпълвам с множеството си. Беше безумно да се мисли за възпротивления или за пробиване навалицата, която наводняваше околността. Вазов. || Отрупвам, заливам, изпълвам нещо с някакво множество. Наводниха пазара с евтина стока. наводнявам се, наводня се страд.
|