навръ̀х нареч. 1. На самия връх, най-отгоре; отгоре на, върху. Подир още един час убийствено труден ход и мъчени от люта жажда, ние стигнахме навръх Стара планина. Вазов. 2. На самия ден (обикн. при голям празник). В Пловдив нашият герой бил държан не дълго време... Навръх св. Димитър той бил пуснат. Каравелов.
|