навсъ̀де нареч. Остар. Навсякъде, навред. Планински хълбок сняг дълбок покрива, / едно е навсъде, и няма път. К. Христов. Неделчо не се уплаши: / навсъде ходи, разправя, / нази осъжда, напада ‒ / клети cиp’маси оплаква. Ц. Церковски.