навъзбòг нареч. Поет. На възбог (вж. възбог). Ей облак чер, издига се полека навъзбог. П. П. Славейков. Ето и двете скали... Там вълните се разбиват в якостен набег и пръскат навъзбог грамадни каскади от морска пяна. Кр. Кюлявков.