навъ̀н нареч. 1. Вън на открито. Наистина, вратата е отворена, но и навън все е същата непоносима горещина. Св. Минков. Навън вали, любима, туй е вече есента. Хр. Радевски. 2. Вън от някакъв предмет. Той надниква в колата. Там лежи брат му Иван... Краката му... стърчат навън и едвам помръдват. Елин Пелин. Наоколо, по всичката дължина на стаите, се простираше издадена далеко навън и наведена стряха. Величков. През замъглените завеси / напусто взирам се навън. Лилиев. 3. Към външната страна. Противоп. навътре. Той беше почти нисък на ръст, но широк, късите му нозе бяха леко извити навън, а ръцете му бяха много дълги. Дим. Талев. 4. При изразяване на заповед ‒ излез си, иди си, марш, вън. Навън! Иди ни предай на турците. / Аз съм Левски. Вазов.
|