навъ̀рвям, -яш, несв.; навъ̀рвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Прекарвам през нещо връв, конец и др.; вървя, нанизвам. Седи Тодораки... и си кърпи потурите. Понеже е навървил много дълъг конец, то след всеки бод ръката му широко се размахва и отива чак към гърба. Д. Немиров. навървям се, навървя се страд.
|