|
навъ̀рвя се. Вж. навървям се.
навървя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. навървя̀л се, -а се, -о се, мн. навървèли се, св., непрех. Вървя, докато ми дотегне. Стой, Едрьо!... Ще се навървиш! ‒ думаше той на магарето, което нетърпеливо тропаше с крака и силеше да върви. Ц. Церковски.
|