навъ̀ртам се, -аш се, несв.; навъртя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. навъртя̀л се, -а се, -о се, мн. навъртèли се, св., непрех. Често се намирам, явявам, обикалям някъде или около някого. В очакване на близката пролет, Велко стоеше повече без работа и повече се навърташе в къщи. Дим. Талев. Дорде ядеше Кънчо, Елена все повече около него се навърташе. Влайков. Виждаха го да обикаля из голямата кория и да се навърта около трите бряста до Бижов баир. Караславов.
|