навъ̀свам, -аш, несв.; навъ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Свивам, сбръчквам вежди, чело, уста, като придавам сърдит израз на лицето; намръщвам, начумервам. А дядо Донко, щом го срещнеше някъде, навъсваше рунтави вежди. Ц. Церковски.