навъ̀тре нареч. 1. За означаване на положение дълбоко във вътрешността на нещо. Навътре в двора къщица се тули, / зад клоните на цъфналите дюли. П. П. Славейков. 2. По посока на вътрешността. Противоп. навън. Воденичарят се изправи и стремително влезе навътре. Вазов. Дълго време останах аз при вратата, без да се реша да пристъпя една крачка по-навътре. З. Стоянов.
|