навя̀вам, -аш, несв.; навèя, -èеш, мин. св. навя̀х, прич. мин. св. деят. навя̀л, -а, -о, мн. навèли, св., прех. 1. За вятър ‒ докарвам, натрупвам. Навлязоха (вълците) дълбоко в засипаните със сняг гори и като достигнаха едни високи и мрачни скали, налягаха между тях. Там ветровете бяха навели окапали листа и мъх. Ем. Станев. || Непрех. За сняг ‒ трупам се, носен от вятъра. Тихо, мудно сняг навява, / трупа преспи по мегдана. Ц. Церковски. 2. Прен. Извиквам някаква мисъл, чувство или настроение. Слънцето и топлият вятър навяваха в душата му неизказано блаженство. Йовков. Навявам страх. навявам се, навея се страд.
|