нагàзвам, -аш, несв.; нагàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Навлизам в нещо, като газя. И самодиви в бяла премена, / чудни, прекрасни, песен поемнат, ‒ / тихо нагазят трева зелена / и при юнака дойдат та седнат. Ботев. На Милка конят нагази над бързея в по-дълбокото и се наведе да пие вода. Ц. Гинчев. Пехотата морна нагазва водите, / конете вървят и колата затъват. Ем. п. Димитров. 2. Разг. За болест, беда и под. ‒ сполитам, връхлитам. Както сме измършавели, не холера, ами и чума може да ни нагази. Л. Стоянов. 3. Прен. Навлизам, увличам се в нещо. Почвата на филологията е едно несигурно място... Не нагазвай там, вуйчо. Вазов. нагазвам се, нагазя се страд.
|