нàглавà нареч. Диал. Само в израз излизам наглава с някого ‒ справям се с упоритостта, с вироглавството на някого. И не можеше да се излезе наглава е него, трябваше да се прави туй, което той искаше. Йовков. Отминаха напред, не искаха да се разправят с Мирча. В селото нямаше човек, който да излезе наглава с него. К. Петканов.
|