нагласèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от наглася. 2. Като прил. ‒ който е специално приготвен, уреден, уговорен. Ергените подхвърляха думи и отсечено се провикваха, а момите ‒ сякаш нагласени ‒ през минута ‒ през две извиваха дружни смехове. А. Страшимиров. || Нагизден, пременен, натруфен. Надойдоха и младежите и девойките от Атанаскиното звено. Всички пременени, нагласени като за най-голям празник. Кр. Григоров.
|