наговàрям, -яш, несв.; наговòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Говоря, казвам много неща. Иваница ѝ наговори ласкаво цял куп похвали. Елин Пелин. 2. Придумвам някого да извърши нещо. Нямаше никакво съмнение, че тоя последният беше свикал другите си другари, които наговорил да дойдат да ме поздравят с новото ми име. З. Стоянов. наговарям се, наговоря се страд.
|