наговòря се1, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Говоря много, до насита; наприказвам се. След като се наговореше, като се навикаше, уморяваше се и ставаше мълчалив. Йовков.
наговòря се2. Вж. наговарям се и наговорвам се.