нагòре нареч. 1. В посока към по-голяма височина. Противоп. надолу. Над черните клони на овошките се люлееха, като ту се огъваха, ту се издигаха нагоре, големи пламъци. Йовков. Размекнатият сняг се изсипа от клоните на една ела. Клоните отскочиха нагоре, освободени от тежестта. Ем. Станев. Кога на люлка седнала, / ... / люлка се дигна нагоре / под сини ясни небеса. Нар. пес. || Към онзи край, където е по-високо. И двамата тръгват нагоре по главната улица. Св. Минков. Кучетата отминаха нагоре из гората. Ем. Станев. През една порта по-нагоре беше къщата на Василица. Дим. Талев. 2. Разг. При числителни ‒ повече. Гледам ‒ един мегдан пълен с хора, се повече македонци. Имаше от сто души нагоре. Влайков. □ Нагоре-надолу (разг.) ‒ тук-там, насам-нататък. Обръщам с краката нагоре (разг.) ‒ разбърквам, обърквам, развалям.
|