нагòрнище, мн. -а, ср. Нанагорнище. Шосето... се възкачи ко нагорнище и излезе на рът, тук-там покрит с храсталак. Вазов. Той позабави крачките си едва когато се запъхтя от нагорнището. Ст. Загорчинов.