нагрубя̀вам, -аш, несв.; нагрубя̀, -ѝш, мин. се. -ѝх, св., прех. Наговоря на някого грубости; обиждам, оскърбявам. Партизаните бяха толкова внимателни към тях и никой не ги нагруби нито с една по-рязка дума. М. Марчевски. нагрубявам се, нагрубя се страд. и взаим.
|