нагръ̀дник, мн. -ци, м. 1. Предна част на горна риза. Риза с колосан нагръдник. || Предна част на дреха изобщо. Поотри (дядо Кольо) само дясната си ръка от нагръдника на дрехата си и прекара дланта през челото си. Мих. Георгиев. 2. Остар. Къс от платно, нарочно ушит, който се прикрепя към врата и покрива гърдите. Гърдите ѝ напираха тесния нагръдник ‒ вълнуваха се от чудна нежност. К. Петканов. Гледат през златните си очила и облечени в черно мъже, с плешиви глави и широки бели нагръдници. Йовков. 3. Част от хамута, която опира на гърдите на коня. Тогава снеха от него (коня) хубавото английско седло, мекия потник от жълта плъст, мундщука и нагръдника с металическа топка отпред като сърце. Йовков.
|