нагъ̀рбвам, -аш, несв.; нагъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Натоварвам на гърба си. Колата спря под хамбара и тя (Върба) сама нагърби чувалите. Ст. Даскалов. 2. Прен. Натоварвам някого с някаква работа. Нагърбили сме го работа да ни върши, ще му се покоряваме. Д. Немиров. нагърбвам се, нагърбя се страд.
\n
|