нагъ̀рбвам се, -аш се, несв.; нагъ̀рбя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Навеждам се, като гърбът ми се издава нагоре; нагърбушвам се. Изпрегна воловете... и като се нагърби, сне чувалите един по един. Ц. Гинчев. 2. Прен. Наемам се да извърша нещо, обикн. трудна задача, работа. Ако борчът не е много голям, може той сам да се нагърби с изплащането му. Влайков.
|