над предл. 1. За означаване на място по-горе от нещо, където става някакво действие, или към което е насочено действието. Противоп. под. Стоя и гледам малкия портрет, / окачен там над одъра от слама. Вапцаров. Веждите ѝ стояха високо извити над очите. Елин Пелин. Старецът се прицели и бързо гръмна. Сачмата удари един сантиметър над целта. Ем. Станев. Един прекрасен букет с пресни цветя... Момъкът неволно си наведе главата над цветята и помириса. Вазов. Замислена вечер над златни поля / разстилаше тиха тъга. Смирненски. || За означаване на място наблизо и по-високо от нещо. Противоп. под. Дошел сега над Бяла черква..., той видя, че ще бъде безумно да се връща назад. Вазов. Пътеката върви над пропастта. / Със мъка слизаме. Под всяка стъпка / звъни изкъртен камък. Ракитин. На един хълм над селото седнах под сянката на орехите. Вазов. 2. В съчет. с предлога до ‒ за означаване, че нещо стига, простира се по-горе от определена граница. Беше обут с тесни бозови панталони и с чизми до над колената. Йовков. Завита с черга до над гърдите, Минка лежеше на одъра. Йовков. 3. За означаване на предел, граница по отношение на количество, величина, размер, степен, в чиято близост и по-горе от която съществува нещо; повече от. Противоп. под. Захария беше едра, кокалеста, над трийсетгодишна жена. Дим. Талев. Той е над средния ръст. Термометърът показва над нулата. Получава заплата над 1000 лева. В залата се събраха над 2000 души. || За означаване, че някой или нещо се предпочита или че стои по-горе от нещо, надвишава нещо; повече от, по-горе от. Обичам те, обичам, / о родино свята, / обичам те любовно / над всичко във света! Вазов. Отминахме, защото бяхме горди, / и сложихме над всичко гордостта. Вапцаров. Издигането на Славейкова над другите нему съвременни стихотворци се дължи на влиянието от руската поезия и критическа мисъл. П. П. Славейков. Аз ти казвам да поставиш колектива над своята личност, която не може да съществува без него. Дим. Талев. Доброто възтържествува над злото. 4. Между две форми на едно и също съществително ‒ за изразяване, че някой или нещо притежава в най-висша степен някакво качество. А пък Момчил си е Момчил! Все същият юнак над юнаците, дето шеташе от Родопите до двете морета и по гръцка, и по нашенска земя. Ст. Загорчинов. 5. За означаване на обекта, по отношение на който съществува ръководство, господствено положение, надмощие, властване. Ще занеса в Търново пръв новината за днешната победа над татарите. Вазов. Де се е чуло, видяло / мома войвода да бъде / над седемдесе юнака, / над седемдесе и седем. Нар. пес. Властвам над някого. Царувам над някого. || За означаване на обекта, върху който съществува или се извършва насилие, издевателство и под. Но кажи какво да правя, / кат си ме, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин че бесней / над бащино ми огнище. Ботев. Турското население се сепна и яростта му избухна в кървави злодейства над българите. Вазов. Кандов пак протестира за това насилие над личността му въпреки всяка справедливост. Вазов. Върша издевателства над някого. || За означаване на обекта, към който е насочено усилие за превъзмогване, надвиване. Той направи усилие над себе си и продължи изповедта си. Вазов. Бащинското чувство надви над възмутената му съвест. Вазов. Младостта земà връх над обезсърчаването. Вазов. 6. За посочване на обекта, към който е отправено или върху който е съсредоточено някое действие при глаголи и произведени от тях съществителни със значение: а) Работя, мисля, съсредоточавам се, трудя се и под. Между това Величков продължаваше да работи над своя превод на Дантевия „Ад“. Вазов. Седна небрежно на миндера, дето одеве работеше Еленка над уроците си. Вазов. И все съм като затворник у дома, все съм над книгата. Влайков. Той дълго мисли над поставената му задача. б) Бдя, треперя, смилявам се, съжалявам се и под. Божан... обичаше премного парата, трепереше над нея. Елин Пелин. Аз знаех как се радва и как трепери тя над какините Донини деца, как ги реди и нагажда за всичко. Влайков. Бди над болно дете майка с бледо чело. П. Р. Славейхов. Той молеше за милост, но никой не се смили над него. в) Смея се, надсмивам се, злорадствам и под. Хората се подсмиваха и шегуваха над нейното нещастие. Елин Пелин. То (звънчето) сякаш се надсмива над гладното лисиче, сякаш злорадства над нещастието му. Ем. Станев. И като факел полунощен свети / проклятието тяхно и над мен. Дебелянов.
|