нàдве нареч. На две части. На една страна захвърлил пушка, / на друга сабя надве строшена. Ботев. Ние се клатим в колата, свити надве, с лица пъхнати между коленете. Л. Стоянов. □ Думата му надве не става (разг.) ‒ каквото каже, трябва да се изпълни точно. Моята (работа) е надве (разг.) ‒ не е съвсем сигурно ще извърша ли това, което се очаква от мене.
|