надвèсен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от надвеся. 2. Като прил. ‒ който виси над нещо. Реката монотонно и жаловито шумеше в дола и се губеше с глух тътен в завоя между високо надвесени скали. Вазов.