надвѝвам, -аш, несв.; надвѝя, -ѝеш, мин. св. надвѝх, прич. мин. страд. надвѝт, св., прех. Вземам надмощие над някого или над нещо; побеждавам, надделявам. Умори се Крали Марко яки, / умори се само да надвива. Вазов. Населението, прогонено от войната, се връщаше по домовете си. Животът надвиваше на смъртта и тръгваше отново напред. Дим Димов. надвивам се, надвия се страд.
|