|
надвѝсвам1, -аш, несв.; надвѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Увисвам, вися над нещо; надвесвам се. И ония керемиди, дето се смъкнали и надвисват от стряхата, като че ще паднат, му са мили. Вазов. Камбаната заби тревожно... Хората наскачаха от топлите си легла. Притичаха и надвиснаха на прозорците. Ив. Хаджимарчев. || Прен. Задавам се, появявам се. Над къщата ми е надвиснала страшна и близка опасност. Хар. Русев.
надвѝсвам2, -аш, несв.; надвѝся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оставям нещо да виси над друго; надвесвам. Тоя „нечестив човек“ е надвисил своите стрехи над чуждите дворове. Каравелов.
|