надвѝсвам се, -аш се, несв.; надвѝся се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Надвисвам1. Над вратнята се надвисват големи клонести дървета на градината. Вазов. По цели дни наред ниско по земята се надвисва не небе, а някаква мътна и тежка мъгла. Йовков. Снежните облаци се бяха надвисили още по-ниско. Дим. Талев.
|