надвишàвам, -аш, несв.; надвишà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Издигам се по-високо, излизам над нещо; надминавам, превъзхождам с височината си. Тая звънарня беше същата, която Теодосий видя още отдалеч... Нямаше нищо да я надвишава, тя беше кацнала на най-високото място на Царевец между две ниски сгради. Ст. Загорчинов. надвишавам се, надвиша се страд.
|