надделя̀вам, -аш, несв.; надделèя, -èеш, мин. св. надделя̀х, прич. мин. св. деят. надделя̀л, -а, -о, мн. надделèли, св., непрех. 1. Надвивам, побеждавам някого. Орел и змия се биели на пясъка между две морета и след много борба змията надделя над птицата. Ст. Загорчинов. Той виждаше добре, че няма да надделее в тая неравна борба. Вазов. Два лешника на един орех надделяват. Погов. || Преодолявам, превъзмогвам нещо. Каквото зло и да се случи на човека, той може да се бора с него и да го надделее. Елин Пелин. Той надделя гнева си. Вазов. 2. Имам надмощие, превес; превъзхождам. Последното мнение беше на болшинството и надделя. Вазов. Самолюбието надделява и над обичта им. Йовков. надделявам се, надделея се страд.
|