|
надебеля̀вам1, -аш, несв.; надебелèя, -èеш, мин. св. надебеля̀х, прич. мин. св. деят. надебеля̀л, -а, -о, мн. надебелèли, св., непрех. 1. Ставам дебел или по-дебел. Райко още повече бе надебелял, пуснал бе корем. Ст. Загорчинов. Охрани се Батенката... Вратът му надебеля. А. Каралийчев. Стъблата на дъбчетата надебеляха. 2. Подувам се. Езикът му сякаш изведнъж надебеля, стана неподвижен, не можа да проговори повече. М. Марчевски. А като остаря, натегна и стана такъв, какъвто е сега ‒ ... с вгънат гръб и надебелени нозе. Йовков.
надебеля̀вам2, -аш, несв.; надебеля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане по-дебело. Противоп. изтънявам. Той надебели буквите. надебелявам се, надебеля се страд.
|