надèжда ж. Очакване на нещо хубаво, с известна увереност във възможното му осъществяване. Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата ‒ изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край. Елин Пелин. Думите му бяха и прости, и кратки, / пълни с упованье и надежди сладки. Вазов. Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов. Смирненски. Храня надежда. Губя надежда в нещо. Възлагам на някого надежди. Оправдавам надеждите на някого. Давам надежда. Имам надежда. Празни надежди.
|