надèя се, -èеш се, мин. св. надèях се, несв., непрех. Диал. 1. Надявам се. Тоз, който споменът на миналото мъкне..., / той няма за какво на по-добра съдба / да се надей ‒ до гроб ще влачи той все нея. П. П. Славейков. На роб се надей, на гроб се не надей. 2. Диал. С лич. местоим. в дат. падеж ‒ му, ти, ѝ, им ‒ очаквам идването или завръщането на някого. Надеем му се да си дойде тия дни.
|