надживя̀вам, -аш, несв.; надживèя, -èеш, мин. св. надживя̀х, прич. мин. св. деят. надживя̀л, -а, -о, мн. надживèли, прич. мин. страд. надживя̀н, -а, -о, мн. надживèни, св., прех. Живея по-дълго време от другиго. Сали Яшар почваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние, което да засегне повече хора, да надживее много поколения. Йовков. Той надживя и двете си деца. надживявам се, надживея се страд.
|